Личностни типове: Теории за четирите типа личности

Както и в по-горе изложеното може да се види, не винаги стреса предизвиква появата на заболявания и по-конкретно на онкологични такива. Кое е това, което води до заболявания на едни, а при други до нормално функциониране? Отговорът според някои учени се крие в типа личност.

Соматичният начин или психичният начин на преработката на стреса обикновено корелира с различен тип личност и се различава по регулацията на автономни функции като кръвообращение, храносмилане, дишане, имунни реакции, които осигуряват ефективността на адаптивните процеси.

Съществуват многобройни определения за личността. Така според Карл Роджърс тя е „уникална" и динамична структура, която се развива и променя в процеса на взаимодействие със света и другите. Алберт Бандура акцентира върху така наречения „взаимен детерминизъм", според който личностните характеристики, поведението и заобикалящата ни среда си влияят взаимно.

Ако по-подробно и детайлно разгледаме чертите на личността могат да се изведат различни „поведенчески модели", тъй като клъстери от черти често осигуряват типологии, например „екстровертния тип човек по принцип демонстрира дружелюбни, авантюристични и импулсивни черти, докато психотичния тип проявява егоцентрични, агресивни, студени и импулсивни характеристики." (Eysenck)

Теорията за четирите типа личност

Теорията за четирите тип личност тип A, B, C и D е една от най-влиятелните и използвани модели в медицината и психологията, които извеждат връзката между личностните характеристики и здравето. Всеки от тези четири типа се свързва с различни здравословни рискове и предразположеност, като по този начин разкрива един ценен инструмент за идентифициране и разработване на стратегии за превенция и успешна терапия при различни заболявания.

Тази теория не принадлежи на един конкретен автор, тя обединява изследвания и концепции от различни направления, на които целта е да се разбере как индивидуалните различия в поведението и емоциите водят до предразположеност към различни заболявания. Всеки един тип личност притежава предизвикателства и крие рискове, които са свързани със здравето, а също така и дава възможност за предпазване и управление на рисковете.

Историческо развитие

Концепцията за четирите личностни типа и връзката им със здравето стартира през 50-те и 60-те години на миналия век. Основен мотив на учените е да разберат защо определени хора са склонни към заболявания, а други не, дори когато някои фактори като генетична предразположеност и начин на живот са сходни. През този период се натрупват емпирични данни, че личностните черти имат значителна заслуга в здравословния статус на индивида.

Пионери в тази област са кардиолозите Майер Фридман и Рей Розенман. Те разработват концепцията за тип А, забелязвайки, че при пациенти с налични коронарни болести на сърцето много често са притежатели на сходни личностни характеристики. Обикновено представителите на тези два типа лесно изпадат в стресови ситуации, доста амбициозни са и склонни към агресия и нетърпеливост. Противоположни черти те наблюдават в тип В, които са спокойни, по-малко напрегнати и по-малко податливи на стрес.

Тип А личност

Изследванията и идеите на двамата учени са революционни, защото за първи път личностните черти се обвързват с евентуални здравословни предразположености. Като резултат те извеждат, че представители на тип А са изложени на сравнително по-висок риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, хипертония в сравнение с тези от тип В.

Тези открития подтикват много учени и лекари да осъзнаят значението на стреса и личностните черти като потенциални фактори на здравето. Перманентният стрес е причина и за хронично високи нива на кортизол, така наречения хормон на стреса, който уврежда сърдечно-съдовата система.

Представителите на тип А са по-склонни към злоупотреба с вредни вещества, което също се отразява в увеличаване на риска от заболявания. Установено е, че те имат по-голям риск от развитие на други заболявания като гастрит, язва и мигрени. Хроничният стрес при тях често води до отслабване на имунната система, а това от своя страна е фактор за инфекции.

Тип В личност

Тип В обикновено притежават по-добро здраве в сравнение с останалите три типа личности като основна причина, за това се смята по-слабия интензитет на стреса. Те са търпеливи, спокойни, и не се поддават лесно на стрес.

Понякога обаче заседналият начин на живот и липса на физическа активност са причина за появата при тях на метаболитни заболявания, диабет тип 2. Друга причина за поява на заболявания в този тип е подценяване на превенцията и грижа за здравето.