Личностен тип C

В по-късен период около 70-те и 80-те години на миналия век се утвърждава в научните среди така наречения тип C, в който учените насочват вниманието си към склонността на този тип от необходимост на одобрение и потискане на емоциите. Много често този тип се нарича карциногенна личност, поради склонността им към развитие на онкологични и други сериозни заболявания.

Фокусът на тази работа е именно върху представителите на този тип C. Един от учените, които доказват недвусмислено чертите на представителите от този тип е Лидия Тимашук, която в продължение на 15 години наблюдава и анализира многобройни резултати, които ярко доказват връзката между пасивния стил на справяне и прогнозата на болестта.

Според нея представителите от тип C са носители на следните черти:

Личност – сътрудничеща и угаждаща, подчиняваща се и пасивна, стоическа, себеутвърждаваща се, саможертвена, склонна да потиска и изтласква отрицателния емоции, особено гнева (Морисън и Бенет, 407–408)

Изследванията на Айзенк и Матичек

Други двама видни учени Ханс Айзенк и Матичек публикуват резултати от свои проучвания, в които личностният тип C, който е склонен към онкологични заболявания, увеличава индивидуалния риск от поява на заболяването 120 пъти. Те описват представителите на този тип като неспособни да се справят с междуличностния стрес, което води до безнадеждност, безпомощност и в много случаи до депресия, както и склонност към потискане на емоциите.

Психоневроимунология

Доказателства за тези теми дава и интердисциплинарната наука психоневроимунология, разкривайки връзката между психологическите процеси, нервната система, имунните реакции и начина, по който влияят върху здравето и определени заболявания. Тя показва как емоциите, стресът и индивидуалното поведение влияят върху имунната система, както и това как имунната система може да повлияе на нервната система и психиката.

Тази наука има съществена роля и значение в изучаването на автоимунни заболявания, депресии, разстройства, както и на сериозни заболявания, като онкологичните.

Биопсихосоциално-духовен модел

Добре известно е, че върху състоянието на ендокринната система изключително въздействие има умението за управление на стреса при отделната личност, както и емоционалността. Балансът на отделянето на хормони в отделните жлези с вътрешна секреция зависи изключително много от състоянието на нервната система.

Според биопсихосоциално-духовния модел има четири компонента, които изграждат психосоматична патология:

• Биологичен – обособен от наследствеността, типа темперамент, конституцията и предишни заболявания, които са отслабили организма
• Психологически – формиран от личностните характеристики (включително преобладаващите видове психологическа защита), психотравматичните преживявания, конфликтните преживявания и начините за справяне със стреса
• Социален – определена от степента на дисфункция на семейната единица, културната и религиозната обусловеност и ефективността на взаимодействието с микро и макро социалната среда
• Духовен – определящ се от наличието или отсъствието на екзистенциален вакуум, морални и етични ценности, осъзнаване на смисъла и целта на живота, сила на тревогата от смъртта, религиозни убеждения и способност за самореализация и трансцендентални преживявания (Matrenitsky)

Онкологичните заболявания като комплексно заболяване

В днешно време онкологичните заболявания се разглеждат като комплексно заболяване на целия организъм, който включва много от неговите системи. Туморът се разбира като специфична тъкан, в която има непрекъснато взаимодействие между изродените туморни клетки и заобикалящата я микросреда.

Наличието на невротрансмитерите в храносмилателната и отделителната система, и дисбалансът във функциите на задстомашната жлеза, много често създават предпоставки и доказват връзката между емоциите, реактивността към стреса и наличие на ракови образувания.

Характеристики на пациенти с рак на гърдата

А.В. Асеев, изучавайки психологическата житейска история и използвайки архетипен тест върху 700 пациенти с рак на гърдата, формулира следните характеристики:

• Трудности при идентифицирането на собствените чувства
• Намалена способност за изразяване на агресия или съпротива срещу нея
• Примитивни представи за средствата за защита срещу агресия
• Фиксация върху препятствието
• Чувство на отчаяние в стресови ситуации
• Липса на достатъчно добри и адекватни средства за емоционално разтоварване
• Трудности в комуникацията и в изграждането на близки приятелства
• Неспособност да се разберат причините за много събития
• Задоволяване с познания за външните проявления
• Липса на анализ на причинно-следствената връзка в живота
• Неспособност да се приеме подкрепа от външни източници в трудни ситуации
• Склонност към високо ниво на лична и реактивна тревожност
• Намалена толерантност към фрустрация
• Наличие на неудобни отношения в семейството
• Включително жертвени нагласи, в ущърб на самия себе си

Значителна част от пациентите, болни от рак, показват симптоми на депресия, тревожност, гняв и скръб. Манерът на активно справяне със ситуацията и чувството на контрол, според наблюденията, се асоциират с по-ниски нива на емоционален дистрес.

Травмиращи житейски събития

Много изследвания търсят връзката между развитието на онкологичния процес и преживени житейски събития. Обикновено те са ориентирани към неспецифични стресови влияния върху организма, които могат допълнително да доведат до началото на злокачествения процес.

Песешкиан изтъква, че съществува определена група житейски събития, които универсално биват смятани за силно травмиращи:

• Смърт на съпруг
• Развод
• Разделяне на брачните партньори
• Затвор
• Смърт на близък роднина
• Нараняване или болест и други

Оттук следва, че неочакваните събития предизвикват значително по-голям стрес, както и тези, които действат по-дълго време и водят до натрупващо се натоварване. Тези събития могат да станат пускови фактори в развитието на онкологичните заболявания.

Загубата на емоционална връзка

При внимателното разглеждане на психологичните причини за онкологичните заболявания изпъква на преден план загубата на важна емоционална връзка. Необходимо е да се отбележи и взаимодействието между загубата и личностните характеристики на индивида. Именно при тяхното взаимодействие може да се получи развитие на онкологично заболяване.

Корените на такова взаимодействие могат да се открият още в ранна детска възраст при наличие на недобра връзка с майката. Тази липса на връзка или недобре функционираща такава води до търсения на заместваща връзка с партньорите, но за съжаление тя обикновено е неуспешна, тъй като враждебността се пренасочва към партньора.