Епигенетика и личностна устойчивост

Нови възможности в психосоматичната медицина се появяват благодарение на епигенетиката. Тя дава възможност и изучава промяната в активността на гените, когато структурата на ДНК остава непроменена и когато тези промени могат да са обратими или наследени.

С помощта на епигенетиката центърът от консервативната структура на генома се премества към механизмите в отговор на импулсите от външната среда. Тя показва, че генната експресия зависи от външни влияния като количество и качество на храна и вода, физическа активност, психо-емоционална устойчивост и реакция, както и замърсяване на околната среда.

Всички тези фактори могат да служат като активатори на гените, като ги принуждават да произвеждат белтъци, които са жизнено важни за оцеляването и адаптацията на човешкия вид.

Концепцията на Сидеров, Совершаева и Кулаков

Според Владислав Матренитски най-пълната концепция за биопсихосоциално-духовния произход на рака е концепцията за онкологичните заболявания на Сидеров, Совершаева и Кулаков. Според тях онкологичното заболяване се разглежда в два вектора, което ни дава възможност да видим както времевите, така и качествените характеристики на системата или организма.

Първият вектор е „динамичният времеви" и съдържа фрактали на заболяването от неговото предположение до крайния резултат.

Вторият вектор е „онтогенетичен" и обхваща четирите нива на човешкото съществуване:

• тялото
• психиката
• социалното
• духовното

Съответно, всяка фаза на заболяването се определя от уникална комбинация от процеси, протичащи на пресечната точка на тези вектори.

Пренатален, интранатален и постнатален период

Когато разглеждаме взаимовръзката между емоционалните нарушения и личната устойчивост при онкологичните заболявания, няма как да не споменем значението на пренаталния, интранаталния и постнаталния период на развитие, особено ако е налице и генетична предразположеност.

Събитията, случващи се през тези периоди, формират специфични индивидуални биологични и психологически стилове на реакция при определени стресови събития, които от своя страна изграждат психосоматична личност, предразположена към онкологични заболявания.

Етапи на онтогенезата при тип C личност

При такъв тип личност етапите на онтогенезата се проявяват в следните комбинации:

• стрес-реактивно епигенетично изкривяване, наследено от родителите
• вътреутробен стрес, преживян поради и заедно с майката
• стрес при раждане
• нарушение на детската привързаност към майката
• развитие на хипер-когнитивен вариант на когнитивно-емоционален дисбаланс от детето
• формиране на основните типове психологическа защита – потискане и отричане на негативна информация и емоции
• ограничен диапазон от адаптивни възможности и справяне с дистрес
• фиксация върху интернационализацията на психологическите конфликти и тяхната соматична обработка
• постепенно увеличаване на активността на психосоматичната система на кондензирания опит

Парадигмата на „натрупване през целия живот"

Когато всички тези фактори са налице при хора от личност тип C, умело може да се приложи парадигмата на „натрупване през целия живот".

Според нея епигенетичните и социо-икономическите фактори, когато са с продължителен период на въздействие, взаимодействат така, че взаимно се увеличават и съответно влошават здравословното състояние.

Колкото повече епигенетични промени се случват, толкова по-силно се изкривява така наречената хипоталамо-хипофизно-надбъбречна ос, вследствие на което намалява имунитетът и така се образува възпаление в тъканите, което от своя страна води до натрупване на генетични изкривявания и злокачествена трансформация на клетъчно ниво.

Научните открития през последните години ясно доказват влиянието на психосоциалните и социо-икономическите въздействия от ранното детство върху измененията на епигенома, които водят в по-късна възраст към здравословни нарушения, включително и онкологични заболявания.

Ролята на личностната устойчивост

Тук е ролята на личностната устойчивост, която е изключително важна при наличието на гореизложените фактори, за да не доведе до онкологични заболявания.

Епигенетиката ни помага да осъзнаем, че наличието на опасни геномни модификации не се активира, когато околната среда е благоприятна и благосклонна, а също така натрупаните стресове не надвишават адаптивните възможности на отделната личност.

Правилната интерпретация и осмисляне на тези фундаментални биологични закони позволява разработването на нови стратегии, например в психотерапевтичната помощ, които могат да служат като превенция или за коригиране на негативни програми на тялото за реакция при стрес.

Особено значение има това да се осъществява още от ранната детска възраст, когато децата се възпитават най-интензивно.

Доста данни свидетелстват, че изпълненият с топлина психологически климат в семейната среда може да спомогне в значителна степен за премахване на неблагоприятните промени в епигенетичната регулация.

Добрата новина е, че епигенетиката дава възможност за промяна във функциите на гените и намаляване на предразположеността към рак дори в по-напреднала възраст.

Брус Липтън и „Биология на убежденията"

За огромното значение на нашите убеждения и личностна устойчивост говори известният клетъчен биолог Брус Липтън в своята книга „Биология на убежденията".

Чрез своите експерименти върху клетъчната мембрана той доказва, че външният слой на клетката е клетъчният еквивалент на мозъка и посредством тази мембрана средата управлява физиологичните процеси на клетката, която може да активира и да деактивира гените.

„Вашите убеждения действат като филтри на фотоапарат, те променят начина, по който виждате света. Вашето тяло се адаптира към тези убеждения."

Емоционална устойчивост и детски програми

Емоционалната устойчивост е много индивидуална. За съжаление не сме обучавани как да управляваме емоциите си и да се справяме със стреса.

Нашето поведение е свързано с програмите, създадени от детството, и ако тези програми не са достатъчно ефективни, водят до дисбаланс и емоционална нестабилност, а много често и до онкологични заболявания.

Ключовата връзка между хроничния стрес е онкогенната предразположеност, неразрешена психична травма или дълбок вътрешен персонален конфликт между най-важните човешки нужди, като:

• любов
• самоактуализация
• самоотдаване

и съответно неспособността от постигане на тези нужди.

Загубата като източник на страдание

Причините за страданията могат да бъдат обобщени като загуба, която може да бъде свързана със загуба на близък човек, имущество, уважение, работа, определен статус или любов.

Когато личността е неспособна да трансформира и разреши конфликта или травмата и е налице неефективно справяне със стреса, което често се преживява като мъка, страх, недоволство или чувство за вина, това се превръща в източник на вътрешна или външно насочена омраза, агресия или гняв.

Така се формира следващият етап, който води до нарушение на бариерите на психична адаптация, потискане на защитните механизми на организма и задълбочаване на онкогенната чувствителност.

Психотравматичният стрес води до поява на хроничен стрес, който се изразява в психологически, соматични и посттравматични разстройства.

„Проточената, жива смърт настъпва, когато чувствата остават неизказани, конфликтите остават неразрешени и животът продължава само заради другите."