Емоционални нарушения и устойчивост

Когато е налице психоемоционалната неустойчивост в съчетание със заучената безпомощност, често води до развитие на посттравматично стресово разстройство, някои остри психиатрични заболявания или шизофрения.

Психосоматичните пациенти често имат привидно вродена конституционална склонност да развиват депресия.

„Заедно с оперативното мислене (твърди модели на мисли, реч и действия) и това често ги кара да стесняват кръга си от интереси, като водят до цялостна загуба на интерес към живота, създавайки подсъзнателна вяра от собствената си тривиалност и несъстоятелност като индивиди."

Безпомощност и безнадеждност

Констатациите на доста от учените, занимаващи се с емоционалната неустойчивост и предразположението към онкологични заболявания, са че чувството на безпомощност и безнадеждност се наблюдава преди появата на соматични заболявания.

Те корелират с отхвърлянето на бъдещето, липсата на вяра и оптимизъм и намаляване на имунната защита.

Съществено важно е житейската ситуация, в която се намира пациентът в началото на заболяването, както и връзката със загубата на обекта на привързаност или конкретна опасност от загуба на такъв обект.

Личностен тип C и имунната система

Лидия Тимашук подчертава, че поведението на индивиди с личностен тип C много често не е свързано само с онкологични заболявания, а и с други, причинени от нарушения на имунната система.

Психологическите свойства, които са характерни за пациентите с рак, често могат да бъдат видяни и при други хронични заболявания като:

• диабет
• артрит
• някои дерматологични заболявания

Друг много съществен фактор в това дали ще се развият онкогенните предразположености е загубата на смисъл и воля за живот.

„Неправилното възстановяване на ДНК се свързва с повишена честота на рака. Стресът може да промени механизмите на възстановяване на ДНК."

Тревожни и депресивни разстройства

Тревожните, депресивните и смесените психични разстройства имат голямо разпространение в съвременното общество. Връзката между тези разстройства и възникването на онкологични заболявания е предмет на много изследвания.

Въпреки че конкретните механизми на взаимодействие между психиката и физическото здраве не са напълно изучени, доста изследвания показват, че психичните състояния евентуално могат да играят роля в развитието на раковите заболявания.

Например тревожните разстройства като:

• паническо разстройство
• генерализирано тревожно разстройство
• социална тревожност

се свързват с хроничния стрес и тревога. Продължителният стрес води до повишаване нивата на кортизол и други стресови хормони, които от своя страна потискат имунната система и започват възпалителни процеси в организма.

Това създава условия за развитие на онкологични заболявания чрез отслабване способността на тялото да атакува анормалните клетки.

Поведенчески навици и хроничен стрес

Наблюдава се и пряка връзка между хроничния стрес, тревожните разстройства и поведенчески навици като:

• прекомерна консумация на алкохол
• употреба на опиати
• нездравословно хранене
• пушене

Друг фактор, който също влияе и спомага за образуване на онкологични заболявания, е нарушението в хормоналния баланс и нарушенията в съня, водещи до намалена регенерация на клетките.

Депресивни разстройства и възпаление

Депресивните разстройства водят до дълбоки физиологични и психологически последици. Известен е фактът, че хроничната депресия е свързана с повишено ниво на възпалителни маркери в организма, което е потенциален ключов фактор за развитието на рак.

Възпалението стимулира клетъчната пролиферация и по този начин инхибира апоптозата – естествения процес на клетъчна смърт, който предпазва тялото от анормални клетки.

Депресията често е съпътствана от:

• загуба на мотивация
• липса на интерес към живота
• намалена способност пациентът да се грижи за здравето си

Такива пациенти често неглижират превантивните медицински прегледи, което може да доведе до късно откриване на ракови заболявания.

Много от тези пациенти имат намалена физическа активност, което се отразява в повишаване на процента на онкоболни на дебелото черво и гърдата.

Смесени разстройства

Още по-голямо предизвикателство се наблюдава при смесените разстройства, в които пациентите страдат едновременно от тревожност и депресия.

Тази комбинация от хроничен стрес и депресивни симптоми има синергичен ефект върху физиологичните процеси в организма, който се изразява в:

• повишаване на възпалението
• потискане на имунната система
• създаване на промени в поведението

Пациентите със смесени разстройства изпитват емоционални страдания и са склонни към развитие на нездравословни навици, като пушене и злоупотреба с алкохол и опиати.

Психични разстройства при онкологични пациенти

Когато вече е доказано онкологично заболяване и са налице психични разстройства, тези състояния не само влошават емоционалното състояние на пациента, но и взаимодействат по сложен начин с физиологичните процеси в организма и много често повлияват негативно лечението.

Тревожните разстройства се свързват с несигурността относно бъдещето и предстоящите медицински процедури, както и с един от най-силните страхове – смъртта.

Това автоматично води до повишаване на стресовите хормони кортизол и адреналин, които потискат имунната система и евентуално водят до прогресия на раковото заболяване.

Много често страхът от предстоящите медицински интервенции и склонността към избягване на ситуации, които предизвикват тревога, могат да доведат до:

• отлагане на терапия
• некачествено изпълнение на медицинските предписания

Това пряко влияе върху ефективността на лечението.

Порочният кръг на тревожността

Друг често наблюдаван феномен е вследствие на високата тревожност пациентите да чувстват по-силна болка и умора, което възпрепятства способността им да се справят с ежедневните си дейности.

Това често води до порочен кръг, в който физическите симптоми усилват тревожността, а тревожността засилва симптомите и усложнява лечението.

В допълнение към връзката между депресията и онкологичните заболявания може да се добави социалната изолация, която води до по-малка подкрепа от заобикалящите.

Значението на ранното диагностициране

Пациентите със смесени разстройства представляват още по-голямо предизвикателство при лечението на онкологични заболявания. Комбинацията от хроничен стрес и депресивни симптоми създава порочен кръг, в който психичното и физическото състояние взаимодействат, което води до тяхното влошаване.

Акумулирането на всички тези фактори увеличава риска от рак, но също така затруднява лечението и води до лоши клинични резултати.

Това води до извода за голямото значение на ранното диагностициране и лечение на психичните разстройства при пациенти с онкологични заболявания.

Адекватното и навременно откриване на психичните заболявания води не само до подобряване на емоционалното състояние на пациента, но и до повишаване възможностите за успешно лечение на онкологичното заболяване.